"Македония е кървящата рана на България". Това съм написал преди около 15 години в една книга за България - и не съм променил дефиницията си до днес, нито пък имам намерение да го направя някога, поне докато не доживея събирането на майка и дъщеря, тоест затварянето на тази рана.

Докато горната теза в книгата си съм подкрепил с аргументи и факти цитирани най-вече по писанията на чужденци за Македония и нейното предимно самоопределящо се като българско население, понякога ми попадат безценни свидетелства и щрихи от портретите на знайни и незнайни борци за освобождението на целокупната българска земя. Такъв е случаят с настоящето издание, което е комбинация от фототипна препечатка на книгата на Георги Иванов Капчев "Македония или гласъ на роба", предоставена от неговия внук, плюс добавеното към нея животоописание на предците, написано от Сава Събев.

От кратката брошура "Македония или гласъ на роба", издадена за пръв път през 1898 г. в Загреб, блика болката на българския патриот виждащ трагедията на отечество­то си, разпарчосано и оставено на вражески сили да го ръфат по части. От кого по-напред да се брани македонския селянин - от гърци ли, от сърби ли, или от турците.

Трогателно е да се види топлото съчувствие и братската съпричастност към злочестата съдба на българското население в Македония на хърватския поет и общественик, Д-р Август Харамбашич, цитиран от автора. И не случайно Георги Ив. Капчев предава поемата на Д-р Харам­башич “На братята българи в Македония” в оригинал и в превод. Поема­та подсказва извора на нещастието - българското мнозинство е прите­жател на истинско райско кътче на Земята, която законна собственост предизвиква завистта и яростта на околните държави, чиито съвременни съплеменници исторически са малцинство в Македония.
Духовният натиск и натрупаната злоба у противника с многона­ционално лице раждат невиждан терор, на чийто фронт македонските българи са сами. Памфлетът на Г. Капчев е всъщност една пледоария отворена към външния свят — свят, който към него момент вече е зает с другите свои проблеми и счита балканския проблем за решен, поне на този етап, така че към него момент интересът им е отдавна изгаснал. Империите пренареждат пешките си по шахматната дъска и отказват да си губят времето с тия, които не са още дорасли даже до добре оформена пешка... Капчев схваща това и малко по-късно емигрира в майка Бълга­рия - щерка Македония, свободна и възсъединена, ще си остане блян както за него, така и за още хиляди и хиляди българи, които се нарича още и “македонци”, при това със заслужена гордост!

Но кой е всъщност Георги Иванов Капчев? Във втората част на тази книга на този и сходни нему въпроси отговаря инж. Сава Събев, внук на Георги Ив. Капчев. В книгата си “Предците”, подвързана тук заедно с книгата на дядо му, инж. Събев разказва съдбите на своите предци, доколкото позволяват преките му спомени и впечатления, както и според разкази на някои от роднините си. В книгата виждаме словесни портрети на основателите на рода, допълнени с някои запазили се снимки. Охрид и езерото оживяват пред очите ни, а после разказът, започнал от “кукята на Урания”, ни пренася по широкия свят. Родът на Капчеви е съставен от будни, работливи, ученолюбиви и с изострено чувство за справедли­вост люде. Не случайно тук са включени участници в освободителната война на Гарибалди (Георги Илиев Капчев — Гарибалдиеца, издигнал се до личен приятел на семейство Гарибалди), в опълчението по време на последната Руско-Турска война (Иван Илиев Капчев - Опълченеца, известен и като Йон Капче), в Първата световна и Гражданската война в Русия (синът на Георги Ив. Капчев - Иван Г. Капчев), и пр.
Ако възприемем официалната терминология от държавата, издала поборническа пенсия на един от тях, Йон Капче, този род би трябвало да се нарече "Род на Поборници“ (Поборникови). Съдете сами: синът му Георги написва пламенния зов към света посредством “гласът на роба" когато е на 32 годишна възраст; на 44 г. той участва като доброволец в Балканската война и е отличен за участието си в битката за Одрин; на 47 г. е пак доброволец, вече в Руската армия, по фронтовете на Първата световна...
Георги Ив. Калчев е високообразован юрист, говори свободно ня­колко езика, а след първия си опит в писането, “Македония или гласъ на роба”, продължава в това поприще и се развива като публицист, пи­сател и изтъкнат общественик. Неговият внук Сава Събев добавя към професионалните му дейности "политик, дипломат, анализатор, стратег, адвокат, преводач…“, което ме кара да обобщя активностите му така: „шлифован за пълноценна поборническа дейност в духовната сфера“. Не съм чувал да имаме друг българин, който като частно лице да е бил приет от Руския император, от краля на Румъния… Можем само да съжаляваме, че планът му за излизане на България от войната не е бил приет от Върховното командване (Генералния щаб) на Руската армия… И за капак, оказва се, че този виден българин-поборник, патриот, юрист и полиглот, е бил неофициален съветник на Ал. Стамболийски – което е причина за емиграцията и кончината му в чужбина.

***

В последната част на книгата инж. Сава Събев разказва своя живот. Това представлява също така ценно свидетелство, тъй като е добросъ­вестна хроника на един от етапите на историческото развитие на Бълга­рия. Можем и да не одобряваме всички аспекти на неговите виждания, но представените факти са щрихи от нашето общо минало и тук те са зафиксирани през погледа на един високообразован българин, чийто трудов и житейски стаж преминава почти по равно през „комунизма“ и „демокрацията“. Разказът му представлява откровената изповед за борбите и тежненията на едно младо семейство български интелигенти по време на „комунизма“ и реализацията му след това. Читателят е оставен сам да вади изводите си от така представената равносметка – авторът вече е представил своите…

***

Тази книга е един истински безценен подарък, от страна на инж. Сава Събев, за идните поколения - и по-специално за тези измежду тях, които са запазили в сърцето си родолюбието, на което са ги учили до­стойните им български учители в истинското българско училище, неза­висимо къде е било построено то: в България, в Македония, в чужбина...

Иван Даракчиев Бургас, 04.10.2020

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор........................................................................................... 5

МАКЕДОНИЯ ИЛИ ГЛАСЪТ НА РОБА

1. Български братя вc Македония от Август Харамбашичъ.......... 13
2. Вмѣсто прѣдговор........................................................................ 15

• Гласъ от Македония.................................................................... 19

1. Съдбата на Турция....................................................................... 28
2. Възвание....................................................................................... 31
3. Албания...................................................................................... 39

• Автономия или анатомия........................................................... 41
• Къмъ Голгота!........................................................................... 47

1. Заключение................................................................................. 49

ПРЕДЦИТЕ

Първа част

ПРЕДЦИТЕ..................................................................................... 51

Предисловие

Вместо увод...................................................................................... 51

Кукята на Урания – вистински мал дворец........................................ 54

Йон Капче (1849 – 1907)

Иван Илиев Капчев – Опълченеца.................................................... 56

Георги Илиев Капчев – Гарибалдиеца (1828 – 1870?)....................... 61

Георги Иванов Капчев (1868 – 1936)................................................. 63

Анна Георгиева Капчева (1897 – 1981)............................................. 84

Събевият род по бащина линия......................................................... 91

Съби Минчев (? г.  – ? г.).................................................................. 91

Сава Събев Минчев (1869 – 1941)..................................................... 93

Д-р Светослав Савов Събев (1900 – 1972)......................................... 91

Втора част

ЖИТИЕ ГРЕШНОГО ИНЖ. САВА СВЕТОСЛАВОВ СЪБЕВ (чуто, видяно и преживяно)           108

C’est moi – това съм аз.................................................................... 108

Дългата нощ на комунизма

Комунистическо владичество (09.09.1944 – 10.11.1989)................. 129

9-ти септември................................................................................ 129

Репресиите..................................................................................... 136

Вуйчо Мико.................................................................................... 139

Надежда всяка тука оставете.......................................................... 146

Весела Коледа................................................................................. 152

Св. Иван Рилски – първият български партизанин?!....................... 156

Шумете дебри и балкани!............................................................... 162

Гимназист....................................................................................... 170

Мама Слоница................................................................................ 189

Студентски години......................................................................... 202

Дипломиран инженер..................................................................... 229

Как навлязох в „големия“ туризъм.................................................. 246

Киро Структурата........................................................................... 257

Параграф 22.................................................................................... 261

Технически прогрес........................................................................ 264

Замразеното кебапче....................................................................... 270

Кон и каруца................................................................................... 274

Рафоиадата..................................................................................... 275

Пробивът........................................................................................ 280

Шуробаджанащина......................................................................... 283

Весето, доц. д-р Веселина Едрева Събева м.м.н. (1936 – 2014)....... 285

Много вкусно (Бърза кухня за 20 минути)...................................... 307

Безсмислен живот........................................................................... 309

ЕПИЛОГ....................................................................................... 312