"Македония е кървящата рана на България". Това съм написал преди около 15 години в една книга за България - и не съм променил дефиницията си до днес, нито пък имам намерение да го направя някога, поне докато не доживея събирането на майка и дъщеря, тоест затварянето на тази рана.
Докато горната теза в книгата си съм подкрепил с аргументи и факти цитирани най-вече по писанията на чужденци за Македония и нейното предимно самоопределящо се като българско население, понякога ми попадат безценни свидетелства и щрихи от портретите на знайни и незнайни борци за освобождението на целокупната българска земя. Такъв е случаят с настоящето издание, което е комбинация от фототипна препечатка на книгата на Георги Иванов Капчев "Македония или гласъ на роба", предоставена от неговия внук, плюс добавеното към нея животоописание на предците, написано от Сава Събев.
От кратката брошура "Македония или гласъ на роба", издадена за пръв път през 1898 г. в Загреб, блика болката на българския патриот виждащ трагедията на отечеството си, разпарчосано и оставено на вражески сили да го ръфат по части. От кого по-напред да се брани македонския селянин - от гърци ли, от сърби ли, или от турците.
Трогателно е да се види топлото съчувствие и братската съпричастност към злочестата съдба на българското население в Македония на хърватския поет и общественик, Д-р Август Харамбашич, цитиран от автора. И не случайно Георги Ив. Капчев предава поемата на Д-р Харамбашич “На братята българи в Македония” в оригинал и в превод. Поемата подсказва извора на нещастието - българското мнозинство е притежател на истинско райско кътче на Земята, която законна собственост предизвиква завистта и яростта на околните държави, чиито съвременни съплеменници исторически са малцинство в Македония.
Духовният натиск и натрупаната злоба у противника с многонационално лице раждат невиждан терор, на чийто фронт македонските българи са сами. Памфлетът на Г. Капчев е всъщност една пледоария отворена към външния свят — свят, който към него момент вече е зает с другите свои проблеми и счита балканския проблем за решен, поне на този етап, така че към него момент интересът им е отдавна изгаснал. Империите пренареждат пешките си по шахматната дъска и отказват да си губят времето с тия, които не са още дорасли даже до добре оформена пешка... Капчев схваща това и малко по-късно емигрира в майка България - щерка Македония, свободна и възсъединена, ще си остане блян както за него, така и за още хиляди и хиляди българи, които се нарича още и “македонци”, при това със заслужена гордост!
Но кой е всъщност Георги Иванов Капчев? Във втората част на тази книга на този и сходни нему въпроси отговаря инж. Сава Събев, внук на Георги Ив. Капчев. В книгата си “Предците”, подвързана тук заедно с книгата на дядо му, инж. Събев разказва съдбите на своите предци, доколкото позволяват преките му спомени и впечатления, както и според разкази на някои от роднините си. В книгата виждаме словесни портрети на основателите на рода, допълнени с някои запазили се снимки. Охрид и езерото оживяват пред очите ни, а после разказът, започнал от “кукята на Урания”, ни пренася по широкия свят. Родът на Капчеви е съставен от будни, работливи, ученолюбиви и с изострено чувство за справедливост люде. Не случайно тук са включени участници в освободителната война на Гарибалди (Георги Илиев Капчев — Гарибалдиеца, издигнал се до личен приятел на семейство Гарибалди), в опълчението по време на последната Руско-Турска война (Иван Илиев Капчев - Опълченеца, известен и като Йон Капче), в Първата световна и Гражданската война в Русия (синът на Георги Ив. Капчев - Иван Г. Капчев), и пр.
Ако възприемем официалната терминология от държавата, издала поборническа пенсия на един от тях, Йон Капче, този род би трябвало да се нарече "Род на Поборници“ (Поборникови). Съдете сами: синът му Георги написва пламенния зов към света посредством “гласът на роба" когато е на 32 годишна възраст; на 44 г. той участва като доброволец в Балканската война и е отличен за участието си в битката за Одрин; на 47 г. е пак доброволец, вече в Руската армия, по фронтовете на Първата световна...
Георги Ив. Калчев е високообразован юрист, говори свободно няколко езика, а след първия си опит в писането, “Македония или гласъ на роба”, продължава в това поприще и се развива като публицист, писател и изтъкнат общественик. Неговият внук Сава Събев добавя към професионалните му дейности "политик, дипломат, анализатор, стратег, адвокат, преводач…“, което ме кара да обобщя активностите му така: „шлифован за пълноценна поборническа дейност в духовната сфера“. Не съм чувал да имаме друг българин, който като частно лице да е бил приет от Руския император, от краля на Румъния… Можем само да съжаляваме, че планът му за излизане на България от войната не е бил приет от Върховното командване (Генералния щаб) на Руската армия… И за капак, оказва се, че този виден българин-поборник, патриот, юрист и полиглот, е бил неофициален съветник на Ал. Стамболийски – което е причина за емиграцията и кончината му в чужбина.
***
В последната част на книгата инж. Сава Събев разказва своя живот. Това представлява също така ценно свидетелство, тъй като е добросъвестна хроника на един от етапите на историческото развитие на България. Можем и да не одобряваме всички аспекти на неговите виждания, но представените факти са щрихи от нашето общо минало и тук те са зафиксирани през погледа на един високообразован българин, чийто трудов и житейски стаж преминава почти по равно през „комунизма“ и „демокрацията“. Разказът му представлява откровената изповед за борбите и тежненията на едно младо семейство български интелигенти по време на „комунизма“ и реализацията му след това. Читателят е оставен сам да вади изводите си от така представената равносметка – авторът вече е представил своите…
***
Тази книга е един истински безценен подарък, от страна на инж. Сава Събев, за идните поколения - и по-специално за тези измежду тях, които са запазили в сърцето си родолюбието, на което са ги учили достойните им български учители в истинското българско училище, независимо къде е било построено то: в България, в Македония, в чужбина...
Иван Даракчиев Бургас, 04.10.2020
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор........................................................................................... 5
МАКЕДОНИЯ ИЛИ ГЛАСЪТ НА РОБА
ПРЕДЦИТЕ
Първа част
ПРЕДЦИТЕ..................................................................................... 51
Предисловие
Вместо увод...................................................................................... 51
Кукята на Урания – вистински мал дворец........................................ 54
Йон Капче (1849 – 1907)
Иван Илиев Капчев – Опълченеца.................................................... 56
Георги Илиев Капчев – Гарибалдиеца (1828 – 1870?)....................... 61
Георги Иванов Капчев (1868 – 1936)................................................. 63
Анна Георгиева Капчева (1897 – 1981)............................................. 84
Събевият род по бащина линия......................................................... 91
Съби Минчев (? г. – ? г.).................................................................. 91
Сава Събев Минчев (1869 – 1941)..................................................... 93
Д-р Светослав Савов Събев (1900 – 1972)......................................... 91
Втора част
ЖИТИЕ ГРЕШНОГО ИНЖ. САВА СВЕТОСЛАВОВ СЪБЕВ (чуто, видяно и преживяно) 108
C’est moi – това съм аз.................................................................... 108
Дългата нощ на комунизма
Комунистическо владичество (09.09.1944 – 10.11.1989)................. 129
9-ти септември................................................................................ 129
Репресиите..................................................................................... 136
Вуйчо Мико.................................................................................... 139
Надежда всяка тука оставете.......................................................... 146
Весела Коледа................................................................................. 152
Св. Иван Рилски – първият български партизанин?!....................... 156
Шумете дебри и балкани!............................................................... 162
Гимназист....................................................................................... 170
Мама Слоница................................................................................ 189
Студентски години......................................................................... 202
Дипломиран инженер..................................................................... 229
Как навлязох в „големия“ туризъм.................................................. 246
Киро Структурата........................................................................... 257
Параграф 22.................................................................................... 261
Технически прогрес........................................................................ 264
Замразеното кебапче....................................................................... 270
Кон и каруца................................................................................... 274
Рафоиадата..................................................................................... 275
Пробивът........................................................................................ 280
Шуробаджанащина......................................................................... 283
Весето, доц. д-р Веселина Едрева Събева м.м.н. (1936 – 2014)....... 285
Много вкусно (Бърза кухня за 20 минути)...................................... 307
Безсмислен живот........................................................................... 309
ЕПИЛОГ....................................................................................... 312
Македония или гласъ на роба - Георгiй Капчевъ/ Предците - инж. Сава Събев